Новият брой на Дракус – в новия сайт на GAIANA

Информация за новия брой на списание Дракус и други издания на GAIANA book&art studio ще можете да откриете в новия ни сайт gaiana-books.com

 

Реклами

КОЛЕДЕН РАЗКАЗ

Никога преди не бях прекарвала сама Коледа.
Усещането бе странно – да стоя самичка в квартирата, с глава, пълна с призраци, и стая, попила гласовете на миналото. Това е задушаващо чувство – всички предишни Коледи се завръщат в един необуздан калейдоскоп: Коледите от детството, изпълнили къщата с роднини, с елха до прозореца, паричка за късмет, а сутринта – лакомства в чорапите; младежките Коледи, с майка ми и баща ми, войната и мъчителния студ, писмата от чужбина; първата Коледа като пълнолетна, с любим – снегът и очарованието, червеното вино и целувките, разходката преди полунощ в мрака, из побелялата земя, под диамантения блясък на звездите – толкова Коледи през годините!
А сега, първата Коледа сама.
Но не точно в самота, а с чувство за общуване с всички останали, които прекарват сами Коледа – милиони такива – някога и сега. Усещане, че ако затворя очи, няма да съществува минало и бъдеще, а само безкрайно настояще, защото то е всичко, което имаме.
Да, колкото и циничен да сте, колкото и да сте безбожен, да бъдете сам на Коледа ви кара да се чувствате особено.
Така че аз почувствах абсурдно облекчение, когато младият мъж влезе. Нямаше нищо романтично в това – аз съм жена на близо петдесет, стара мома със строга тъмна коса и късогледи очи, които някога са били хубави, а той – хлапе на около двайсет, облечен доста необичайно, с надиплена виненочервена вратовръзка, черно кадифено сако и кафяви къдрици, които ножиците на бръснаря биха пооправили. Женствената линия на дрехите противоречеше на чертите му – строги, остри сини очи и дръзки, навирени нос и брадичка.
Не че изглеждаше силен. Кожата на лицето му бе изпъната и много бледа.
Той нахълта, без да почука, после спря и каза:
– Извинете, мислех, че това е моята стая.
Понечи да излезе, но се поколеба и попита:
– Сама ли сте?
– Да.
– Странно е да си сам на Коледа, нали? Може ли да остана да поговорим?
– Ще се радвам да го направите.
Той приближи и седна до огъня.
– Надявам се, не мислите, че съм дошъл с някаква цел. Наистина мислех, че е моята стая – обясни той.
– Радвам се, че се объркахте, но сте твърде млад, за да сте сам по Коледа.
– Не бих се върнал в провинцията при семейството си. Ще попречи на работата ми. Аз съм писател.
– Разбирам. – Не можах да сдържа лека усмивка. Това обясняваше необичайното му облекло. А младежът се държеше толкова сериозно! – Разбира се, не бива да губите ценно време за писане – намигнах му.
– Нито миг! Семейството ми не го разбира. Те не оценяват неотложността.
– Семействата никога не оценяват естеството на артиста.
– Да, не го правят – съгласи се сериозно той.
– Какво пишеш?
– Поезия и дневник, смесени в едно. Нарича се „Аз и стиховете ми“, от Франсис Рендъл. Така се казвам. Според семейството ми няма смисъл да пиша, бил съм още млад. Но аз не се чувствам млад. Понякога се чувствам като старец, който има да свърши още много неща, преди да умре.
–Въртиш се все по-бързо и по-бързо на колелото на творчеството.
– Да! Да, точно! Вие разбирате! Трябва някой път да прочетете нещата ми. Моля, прочетете ги! Прочетете нещата ми!
Нотка на отчаяние в гласа му и уплашен поглед в очите му ме накараха да отвърна:
– И двамата се държим твърде официално като за Коледа. Отивам да направя кафе. Имам и сливов кейк.
И аз се обърнах, потраках с чашите, сипах кафе в кафеварката. Но изглежда, съм го обидила, защото, като се огледах след малко, се оказа, че си е отишъл. Почувствах се нелепо и разочарована.
Все пак довърших приготвянето на кафето и насочих вниманието си към рафта с книгите. Беше претрупан с томове, за които хазяйката се бе извинила: „Надявам се, че книгите няма да ви пречат, мъжът ми не иска да се раздели с тях, а няма къде да ги приберем. Затова и наемът за стаята е по-нисък“.
– Не ми пречат – бях отвърнала, – книгите са добри приятели.
Само че тези не изглеждаха много приятелски. Взех една напосоки. Или може би странна шега на съдбата ме подтикна?
Като пийвах от кафето и дръпвах от цигарата, започнах да чета очуканата малка книжка, издадена, както бе посочено, през пролетта на 1852 година. Беше предимно поезия – незрели, но живи стихове. Следваше нещо като дневник. Повече реалистичен, по-малко позьорски. От любопитство дали има някакви забавни сравнения, обърнах на записките за Коледа 1851 и прочетох:
 
Първата ми Коледа сам. Имах доста странно преживяване. Когато се върнах в квартирата след разходката, заварих  там жена на средна възраст. Първо помислих, че съм объркал стаята, но не беше така, а след кратък приятен разговор тя изчезна. Предполагам, че е била призрак, но не се изплаших. Харесах я. Обаче не се чувствам добре тази вечер. Никак не се чувствам добре. Никога преди не съм боледувал на Коледа.
 
Текстът бе последван от бележка на издателя:
Франсис Рендъл почива от внезапен сърдечен удар в коледната нощ на 1851-ва. Жената, спомената в последния откъс от дневника му, е била и последният човек, който го е видял жив. Въпреки апела ни да се свърже с нас, тя не го направи. Нейната самоличност остава загадка.

Дракус 4/2018

Последният брой на списание ДРАКУС за годината!

СЪДЪРЖАНИЕ

Манолов & Манолов
СПАРТАК. ЛЕГЕНДАТА (откъс)

Лъчезар Йорданов
НАСЛЕДНИКЪТ

Елена Павлова
КОЛЕДНА РАЗМЯНА

Иван Атанасов
ВЕЩИЦАТА ОТ ХЪЛМОВЕТЕ САЙС

Първан Киров
ПЪРВИЯТ ЛОВ

Явор Цанев
ЗЛОСТОРИИ (откъс)

 

КЛАСИКА:
Кейт Шопен
ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧАС

КОЛЕДЕН БОНУС-РАЗКАЗ:
Розмари Тимпърли
КОЛЕДНА СРЕЩА

 

Корица: Иван Иванов – Йоаний

ПРИКАЗКИ ОТВЪД МЪГЛИТЕ – Ана Стефанова

Втора част на ПРИКАЗКИ ОТВЪД МЪГЛИТЕ от Ана Стефанова отново е с оригинални илюстрации от автора и е художествен израз на юнгианската теоретична концепция и фолклористиката, а този път героите се озовават в нови приключения, с реверанс и към идеите на Рупърт Шелдрейк.

Ана Стефанова – автор, илюстратор

Рада Петрова – редактор

Светлан Стефанов – дизайн на корицата и оформление

Явор Цанев – предпечат

ISBN 978-619-7354-70-6

GAIANA book&art studio

ВСИ БУДИТЕЛИ – избран български хорър за Вас!

Вместо да влизаме в обичайните разправии дали Хелоуин има почва у нас предпочитаме да обединим двата празника в една обща промоция на избрани сборници с български хорър. Книгите можете да поръчате с 30% отстъпка в периода 29 октомври – 2 ноември, а ако изберете 4 заглавия, не забравяйте да пишете кое от тях искате да е безплатно.

Очакваме избора Ви на посочените електронни пощи: gaiana@abv.bgdracus@abv.bg

Работим по ДЕЦАТА НА ОГЪНЯ от Александър Христов

Работим по ДЕЦАТА НА ОГЪНЯ от Александър Христов

 

 

 

 

 

 

 

Магията е музика.
Мелодията ѝ извира от душата. Тялото е само инструментът, чрез който тя общува с нас.
За сирака, който се бореше със себе си, бе просто недочут шепот в душата. Братът, който търсеше себе си, я чуваше ясно, но не можеше да я разбере. За самотницата, която бягаше от себе си, мелодията не спираше да е фалшива.
Тримата – толкова далечни един от друг и все пак свързани от един диригент.
А диригентът знаеше само една песен и тя бе погребална.
С музика, така тъжна, дори боговете умират.

Книгата проследява преживяванията на трима души, привидно несвързани помежду си: Малек – сирак, който пътува с болната си от необяснима болест доведена сестра, Рем – син на благородническо семейство, който се опитва да загърби луксозния живот и да се отдаде на новооткритата си дарба и Кира – надарена магьосница, която цял живот се бори с проклятието, тегнещо над нея. Когато опасен затворник е освободен от магическия си затвор и обявява война на боговете, съдбите им се оказват тясно свързани с разразяващия се конфликт и това ги кара да преосмислят целите си и да преоткрият себе си.

Предварителни запитвания и поръчки от автора – тук.

ЗАТЪМНЕНИЕ – Евгени Димов

Излезе № 25 от Колекция Дракус – сборникът на Евгени Димов „Затъмнение“.

 

Евгени Димов
ЗАТЪМНЕНИЕ
Редактор: Кети Илиева, Явор Цанев
Предпечат и оформление: Явор Цанев
ISBN 9786197354645
GAIANA book&art studio
156 с.
Цена: 11 лв.

Не се бой от злото, заключено в твоите мисли.
То е нищожен прахоляк, слюнки на разбита вълна.
Никое зло не може да покълне от човека.
Той може единствено да се превърне в негов инструмент.

Поръчки от автора – тук.