Джанюариъс Макгахан (12.06.1844 – 09.06.1878)

Джанюариъс Алойшиъс Макгахан
12.06.1844 – 09.06.1878

„Твърдо съм решил да казвам истината като журналист, независимо че някому това може да се стори акт срещу религията или властта… Никога не допускам собствените ми образованост и предразсъдъци да заслепят очите ми за истината и ще я кажа, дори да ме застрелят за това.“ Това споделя Макгахан в едно от писмата си, отразявайки Парижката комуна, години преди да дойде в България и да отрази видяното тук в репортажите си, наречени „Писма от Ада“.

На 23 юни 1876 година в английският либерален вестник „Дейли нюз“ (основан 1846-а от Чарлз Дикенс) е отпечатано писмо от цариградския кореспондент Едвин Пиърс за жестокостите, извършвани от турците в България. По поръчение на „Дейли нюз“, Макгахан е изпратен заедно с Юджин Скайлър да разследва сведенията за зверствата, извършени от турската армия след неуспеха на Априлското въстание.
Тогавашният министър-председател на Великобритания – Бенджамин Дизраели, чието правителство е проосманско, омаловажава случилото се, като твърди, че българските въстаници са извършвали насилия над турското население и че османските войски са действали единствено с цел потушаване на бунта.
Тези твърдения са опровергани от последващите репортажи на Макгахан. Статиите му излизат под заглавието “Писма от ада” и предизвикват във Великобритания широка вълна от обществено негодувание и дълбоко отвращение от случващото се в България.
Световната общественост получава впечатления от първа ръка и описания на очевидец за зверствата, извършени над българския народ.
Като резултат от публикациите на Макгахан, заклетият противник на Дизраели – Уилям Гладстон поема щафетата на възмущението срещу Османската Империя и увлича след себе си общественото мнение във Великобритания. Написва памфлета „Уроци по клане или поведението на Турското правителство във и около България. Българските ужаси и Източния въпрос.“, в който заявява: „Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие…“
Когато година по-късно Русия обявява война на империята и султанът се обръща към Дизраели за помощ, общественото мнение е до такава степен срещу турците, че намесата на Англия е невъзможна.

По време на Руско-турската война Макгахан е специален военен кореспондент на вестник „Дейли Нюз“ в щаба на действащата руска армия на Балканския полуостров. Изминава с армията целия път на войната. Отразява всички важни сражения, включително обсадата на Плевен и защитата на Шипченския проход. Свидетел е на окончателното поражение на турската армия и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор. Разболява се от тиф и умира на 9 юни 1878 г. в Цариград. Погребан е в гръцкото гробище, а пет години по-късно тленните му останки са пренесени в Съединените щати, в родния му град Ню Лексингтън.
На паметника е изписано: „Макгахан – освободител на България“.

Очаквайте в новия брой на Дракус откъс от едно от „Писмата от Ада“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s