НОЩТА НА ПАКОСТИТЕ / Явор Цанев

НОЩТА НА ПАКОСТИТЕ

Явор Цанев

Червеният диск на слънцето потъваше бавно в тъмните контури на хоризонта – като нажежена монета, която никога няма да докоснеш.

 Градчето бе притихнало, затаило дъх, занемяло. Очакваше скръцването на пантите, отварянето на вратите, тропането по верандите и втурването на вещици, призраци, духове и какви ли не заливащи се от смях чудовища с ръст на джуджета, а радост на великани. Подрязаните вечнозелени храсти по алеите очертаваха пътеките, а всички те се вливаха в шосето, което се виеше през градчето, водеше света тук и го отвеждаше отново нататък към собствената му необятност.

Големият риж котарак доближи паничката си, но тя бе празна и затова се огледа наоколо, сякаш можеше да открие злосторника, извършил кражбата. В този момент вратата зейна с трясък, а на верандата се появи яхнала метла вещица с островърха шапка и раздърпан плащ – звук и силует, които го накараха да настръхне и присвие назад уши. В следващия момент котаракът разпозна хлапето, още повече, че то се наведе и сипа шепа гранули в купичката му.

– Ха-ха! Първият изплашен тази вечер! – заяви бодро вещицата. После запали свещта в малкия тиквен фенер, който бе изработвала цял ден. Всъщност предните два бяха станали не особено сполучливи и сега красяха контейнера отвътре.

В отсрещната страна на улицата се отвори друга врата и топлият светъл правоъгълник открои нова дребна фигура с издължена вещерска шапка и метла в ръка. Последваха още няколко проскърцвания на панти, а силуетите на вещици, които се появиха един след друг, сякаш бяха изрязани от еднакъв черен картон.

Ха! Що за дивотия?

Малката вещица закрачи по алеята, вгледана в здрача, вдигнала тиквения си фенер високо. Нещо не беше наред тази година. Защо към мястото на срещата се носят едни и същи силуети, сякаш в магазина за карнавални костюми не са получили никаква друга стока? Очакваше да е едниствената вещица и така трябваше да бъде.

Препъна се в нещо меко и мъхесто и без малко да изтърве фенера, а всичко в гърдите и се сви на топка.

Мррррт. И една изящно извита опашка.

Рижият котарак я бе последвал и сега се отъркваше в краката и. Изглежда шепата гранули не му беше стигнала и се подмазваше за още. Ама че работа!

Вдигна поглед към приближаващите вещици и полюшващи се тиквени лица с пламтящи очи и злокобни усмивки. Нощта на пакостите бе настъпила, но бе пълно безумие да са до един преоблечени като вещици. Къде е празникът тогава? Това би могло да развали настроението на всички!

Струпаха се в средата на шосето, където бе мястото на срещата. Метли, гърбави носове, островърхи шапки… дузина почти еднакви… ох, та това се получи като вещерско сборище!

Пусна метлата и дръжката изтопурка приглушено на шосето. Котаракът се дръпна и погледна питащо. Хлапето обаче, без да му обръща внимание, свали маската заедно с шапката и извиси глас:

– Какво става тук?

Едно по едно останалите хлапета свалиха шапките и маските си, а някои от тях оставиха фенерите до краката си.

– Вижте! – посочи едното от тях. Пръстът му обиколи изобличаващо всички тиквени лица. Миг по-късно схванаха. Фенерите бяха също почти еднакви!

– Какво става тук? – повтори, без да иска, вещицата, която трябваше да е вещица.

– Нали аз щях да съм вещица? – промърмори едно от децата.

– Не, аз… – веднага подеха няколко други.

– Ама как, нали аз…

Млъкнаха, сякаш нощта изведнъж стовари върху тях тонове черен памук и ги затрупа с усещането, че тази година не те, а на тях ще бъде направена пакост.

Дочуха далечен звук на приближаващ камион и побързаха да наместят маските си, да вземат дъхавите фенери и да се дръпнат от платното.

Вещицата, която трябваше да е вещица се огледа. Котаракът бе изчезнал. Шосето бе изпънато в очакване шумът от камиона да се превърне в камион и да премине по него. Къщите обаче изглеждаха тихи, дори някак притаени. Комините им стърчаха на фона на небето с онова особено усещане за насочен към теб пръст. А там накъдето сочеха…

– Хей! – възкликна малката вещица.

Луната я нямаше на небето.

В този момент от завоя изникнаха фаровете и блеснаха право в купчината дребни вещици, камионът изръмжа и се понесе насам, премина съвсем близо и струята въздух от забързаното му туловище разлюля върховете на шапките им. Червените светлинки на гърба му се залюляха, но в падналия вече напълно мрак, заприличаха на издължени демонски очи. Те бавно потънаха в тъмнината, оставяйки хлапетата с поглед в черното, невидимо дихание на нощта.

Вещицата, която трябваше да е вещица, вдигна очи отново нагоре, но този път Луната си беше на мястото. Остана със зяпнала под маската уста, така както се канеше да обяви на останалите липсата и.

– Нали се разбрахме аз да съм вещица?

– Не, аз!

– Глупости, аз трябваше да бъда!

– Не, аз!

– Чакайте! – викна вещицата, която трябваше да е вещица. Нещо и подсказваше, че в Нощта на пакостите някой вече е направил пакост.

– Хей! – викна една от другите вещици и посочи нагоре. Извърнаха погледи и видяха Луната високо над тях, ухилена и светеща ярко, но с изрязани демонични очи и зловеща усмивка. Миг по-късно тя си беше същата стара Луна, която знаеха.

Зловещият черен памук се изсипа отново върху тях. Ледени пръсти се прокраднаха под яките. Мъхести гъсеници от притихнал ужас запълзяха право към душичките. Нощта се сгъсти и някъде в дълбините на представите им за мрак те осъзнаха, че са само едни хлапета със страшни маски, а с това са предизвикали истински демони да надникнат в техния свят.

В този момент Луната пак изчезна.

След това се превърна за миг в изрязано хелоуинско лице. После блесна силно и пак се скри.

Гърлата им бяха стиснати, а маските и костюмите нямаше да ги спасят от това зловещо същество, което надничаше с лице от луна над тях.

Ето го пак!

Има Луна…

Няма Луна…

Демонско лице…

Някой изхлипа.

Малка уплашена вещица плачеше зад маската си. Вече не искаше да тича и да плаши, а да си е у дома и да брои лакомства. Не, само да си е у дома и да се завие презглава, а нощта да свърши възможно най-бързо!

Зададе се автомобил – малък и не толкова шумен – затова и късно го чуха – почти едновременно с блесването на фаровете, които ги осветиха в миг. Извърнаха глави натам, но заради светлината се обърнаха заслепени и точно тогава видяха тъмната фигура, протегнала ръце нагоре към небето. Светлината я обля и тя понечи да се дръпне  и скрие в сенките, но беше вече късно за това.

Разпознаха го.

Стърчеше до къщата от отсамната страна на улицата и правеше странни движения с протегнатите си ръце. Сякаш иска да избяга и да се скрие, но те са закачени за нещо някъде горе. Осъзнаха, че само той не е дошъл на уговореното място. Улисани в мистерията с еднаквите костюми, а после и с тази демонична, настръхваща Луна, въобще не съобразиха, че го няма.

Вещицата, която трябваше да е вещица, изведнъж си спомни, че бележките, които теглиха за това кой какъв ще е за празника, направи именно той. Всеки си изтегли късмета и не го показа на никого, за да има тръпка, когато се срещнат. Много по-интересно е, когато не си сигурен кой е зад костюма.

Това е – проблесна мисъл в главата на вещицата – написал е еднакви бележки и затова всички сме маскирани като вещици! Измамник!

Колата мина покрай изплашените вещици и освети отблизо фигурата на хлапето-измамник. Наистина имаше вид на кукла, която виси на конци и се бори с тях… Я чакай!

Вещицата, която вече знаеше защо не само тя е вещица, както и кой е отговорен за това, се затича нататък, забравила страха, който я бе изпълнил само допреди малко. Беше сигурна, че за проваления празник е отговорен именно този пакостник.

Налетя върху него и дори го събори, а той изпъшка изненадан от атаката, продължавайки да дърпа нещо невидимо.

Двете фигури се изтъркаляха на земята, около тях се уви канап, а виновникът за проваления празник извика:

– Чакай, ще се скъса!

Топуркащите стъпки на дузина малки уплашени вещици домъкнаха вещерското сборище тъкмо когато истината за огромното черно хвърчило, с изрязани в него демонични очи и уста, нямаше как да бъде скрита повече. А останалите хлапета му простиха, защото какъв празник е, ако не се направи пакост, ако не изплашиш някого? Да ти хрумне, че тази година Хелоуин съвпада с пълнолунието и това може да направи от Луната тиквен фенер, бе чудесна идея. Само трябва да отвлечеш вниманието на останалите, като например ги накараш да облекат еднакви костюми.

~ ~ ~ ~

halloween-face

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s