Дракус 3 / 2017

Дракус 3 / 2017 излиза днес, представяме корицата и съдържанието на броя:

Съдържание:

Анна Гюрова – ЧЕРНИ ПТИЦИ

Ангел Вълканов – БОЖЕСТВЕНА КРЪВ

Галена Феттова – 120 МИНУТИ

Александър Михайлов – СЪНЯТ НЕ БЕШЕ СЪЩИЯТ

Иван Атанасов – AVE MORS

Явор Цанев – ЗА СПОМЕН

КЛАСИКА:

Джек Лондон – SEMPER IDEM

В броя може да прочетете още за:

ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ – информация от Елена Павлова за новата бъдеща антология

ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ – конкурс за разказ вдъхновен от Х. Ф. Лъвкрафт

Advertisements

Конкурс ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ

Издателство ГАЯНА и списание ДРАКУС

обявяват

КОНКУРС

ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ

за разказ, вдъхновен от Хауърд Филипс Лъвкрафт

 

Условия за участие в конкурса и допълнителна информация:
1. Всеки автор може да участва с един разказ.
2. В мейла, с който изпращате разказа за участие в конкурса, е необходимо да се съдържа кратък текст за това по какъв начин сте вдъхновени (до една стандартна машинописна страница).
3. Авторите, които участват с псевдоним, задължително трябва да посочат и истинските си имена. При евентуална публикация ще спазим желанието им да бъдат представени с псевдонима си.
4. Обем на творбите: от 2000 до 4650 думи.
5. Изисквания към оформлението и файловете: шрифт Times new roman; 12 пункта; разредка 1.5; файлови формати doc / docx / rtf.
Разказите задължително да започват със заглавие и име на автора под заглавието.
6. Срок за приемане на творбите: от 20.08.2017 г. до 31.12.2017 г.
7. Очакваме разказите Ви на e-mail: dracus@abv.bg
8. Жури: Освен екипа на сп. „Дракус“, в оценяването са включени членове от Клуб на авторите на хорър „Лазарус“. Състав на журито: Елена Павлова, Кети Илиева, Бранимир Събев, Иван Атанасов, Сибин Майналовски, Явор Цанев.
9. Отличените разкази ще бъдат публикувани в самостоятелен сборник, а авторите ще получат авторска бройка от него. Конкурсът е посветен и на преводача на Лъвкрафт – Адриан Лазаровски. Затова, като подарък от издателството, отличените ще получат и книгата му „Сбъдващия мечти“.
С изпращането си на разказ за участие в конкурса, авторите предоставят на организатора правото за публикация в сборника.

Дракус №2 / 2017

Представяме ви корицата и съдържанието на Брой 2 / 2017 (21) на списание Дракус,

който  излиза с леко закъснение (заради изчакването на резултатите от Еврокон 2017) утре:

Валерия Стефанова – ЛУННО МЛЯКО

 Дестинар Терзиева – ШАКО КРАДЕ ЗАНАЯТ

 Добромир Иванов – ТРАПИСТ-1 

 Бранимир Събев – МИЛО ДЕТЕ

 Елена Павлова – ГРИЗНИ МЕ ТУК И ТУК, И ТУК…

 Силвия Владимирова – РАЕНА

  Явор Цанев – ПОСЛЕДНО ЖЕЛАНИЕ

 Димитър Цолов – ПРОКЛЯТИЕТО НА БЕЛИАЛ (откъс)

КЛАСИКА:

Ръдиард Киплинг – ГРАДЪТ НА КОШМАРНАТА НОЩ

 

ХОРЪР ХАЙКУ БРОЕНИЦА „СИЛУЕТИ“

Гергана Янинска, Илияна Делева, Весислава Савова, редактор: Цецка Илиева

 

ЕВРОКОН 2017:

НОМИНАЦИИ НА БЪЛГАРИЯ

РЕЗУЛТАТИ ОТ ЕВРОКОН 2017

КАК БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ НОМИНАЦИИТЕ НА БЪЛГАРИЯ

 

 

Работим по № 21 от Колекция Дракус – ПРОКЛЯТИЕТО НА БЕЛИАЛ / Димитър Цолов

Работим по № 21 от Колекция Дракус

и това е ПРОКЛЯТИЕТО НА БЕЛИАЛ от Димитър Цолов, книга,

която се явява продължение на КЛИНИКА В СРЕДАТА НА НОЩТА (№1 в Колекцията),

но може да се чете и като самостоятелно произведение.

Корица: Емилия Богданова

 

Месец и половина след описаните събития в „Клиника в средата на нощта“ д-р Арчибалд Кимерия очаква решението на Етичната комисия относно бъдещето си като хирург в Клиниката за митологични създания в Полис Кръстовище. Миналото, кърваво и оживяло, продължава да тъче нишките на съдбата му и той ще трябва да предприеме пътуване до Полис Паралел, където се намира основното седалище на могъщата организация на Кукерите, за да получи отговор на някои въпроси. Дирята от трупове ще нараства лавинообразно след него, а вампири, върколаци и хора ще образуват и развалят съюзи, защото в Многополисната Общност такава е реалността и животът не струва пукната пара…

Издателство Гаяна представя свои издания по повод 24 май

Дружеството на писателите в Русе и Регионална библиотека „Л.Каравелов“ организират литературно четене по повод 24 май – Празника на славянската писменост и култура. То ще се състои на 22.05 (понеделник) от 17:30 ч. във фоайето на втория етаж на библиотеката. Авторите ще представят новите си книги, публикации в списания и алманаси, както и най-новите си творби. Традиционно в навечерието на празника ще бъдат приети и нови членове на дружеството.

Издателство „Гаяна“ ще зарадва почитателите на словото със свой щанд. Ще можете да се запознаете с много от изданията ни, да разгледате най-новите от тях и дори да поговорите с някои от авторите. Ще можете да попълните колекцията си с липсващите ви заглавия, както и с броеве на списание „Дракус“. А ние ще се погрижим да има и приятни изненади.

ПАЯКЪТ И ОСАТА / Димитър Цолов

 

Баба е Паяк – Нишки от Спомени
седнала в ъгъла тихо плете,
в малката кухня – Царство на Огъня
сенки танцуват по бледо лице…

 

– 1 –

Портичката глухо изскърца, когато мъжът я бутна с потна ръка и макар че този едва доловим звук нямаше как да бъде чут от бабата вътре в кирпичената къщурка, сърцето му подскочи бясно, а до слепоочията му сякаш се допряха двете половини на нажежено менгеме. Мъжът облиза ивичката пот, стекла се по горната му устна, и приведен, заситни към измазаната с глина стена, току под стъкленото око на тясното прозорче, което вече блестеше с мътна газена светлина.

Помисли си, че изминаването на тези няколко метра е най-рисковият момент, но даже и да го зърнеше, бабата едва ли щеше да има време да се подготви за отбрана. И да успееше да залости паянтовата врата, резето не би могло да спре сто килограмовото му тяло, а дори да се развикаше, дори и да се скъсаше от крещене, най-близкият жив човек – един спаружен старец – обитаваше подобна съборетина чак от отвъдната страна на баира, в тази забравена от Бога махала. Внимателно беше проучил всичко – почти цяло денонощие след бягството се луташе из пущинаците. Не чу бясно лаещи кучета, усетили киселата му миризма на уплашен див звяр, видя само по една проскубана козичка и по няколко още по-окаяно изглеждащи кокошки пред стопанските пристройки към къщичките на двете самотни души. Реши първо да се отбие при старата, а когато свърши там да навести и дъртия пръч.

Мъжът се потеше обилно като всеки човек с нечиста съвест, въпреки че температурата в отиващия си есенен ден беше паднала доста по-ниско от обичайното за сезона. Нямаше термометър, с който да я измери, но вкочаненото му тяло под мърлявия болничен халат не се нуждаеше от такъв, за да определи, че градусите се колебаят някъде около нулата или малко над нея.

Представи си как надига шише с домашна ракия, а течността като огнена змия пълзи във вътрешностите му и несъзнателно примлясна. Първата работа, която щеше да направи, като влезеше при бабата, беше да подири нещо за пиене. Не изпитваше глад, само неистова жажда за алкохол, въпреки че не беше слагал залък в уста от вчерашния постен болничен обяд, малко преди да избяга.

След като припадна в предварителния арест, където лежеше в очакване на вече не помнеше коя подред присъда, го приеха за наблюдение в неврологичното отделение на градската болница. Оставиха го в най-обикновена стая, не като ония в затворническите лазарети с масивни решетки по прозорците, откъдето нямаше измъкване. Фасулска работа се оказа да инсценира нов припадък – цаката беше наистина да си причини нараняванията, заблъска глава в металната табла на кревата, докато ситни капчици кръв се разпиляха по нея като макове от картина на импресионист и когато шашардисаното ченге, охраняващо пред вратата влетя вътре и се защура край него в очакване на някой от персонала, мъжът успя да го стисне за гушата със свободната си от белезницата ръка. Болницата беше разположена в покрайнините на градчето, през горичката, разпростряла се под прозореца на стаята, директно можеше да се излезе в планината.
Понатърти петите си при скока от втория етаж, но опадалите листа, натрупани като изгнил килим, все пак го предпазиха от по-тежки травми. Виеше му се и свят след поредното сътресение, ала както често обичаше да си повтаря – без болка няма наслада.
Не се съмняваше, че полицейски потери ще завардят пътищата и усилено ще го издирват, обаче планината беше голяма и щеше да му осигури достатъчно време да се позабавлява, преди да го заловят отново.

Такива мисли се въртяха в главата на мъжа, докато предпазливо натискаше старинната метална брава, за да провери дали е заключено. Някак не на място стоеше тя, с изящно извитото си, покрито от ръжда тяло, върху скованата от груби дъски врата. Езичето ѝ като змийски зъб се надигна от ложето си със злокобно стържещ звук и мъжът прекрачи в сумрачно помещение върху утъпкан пръстен под, по който хаотично бяха разхвърляни чергички. Цветовете им не можеха да се разпознаят на оскъдната светлина, процеждаща се от газената лампа. Тя беше сложена върху кръгла ниска масичка точно под прозореца, както мъжът беше забелязал отвън, а до нея нещо тумбесто, завито най-вероятно в бяла кърпа с червена шевица по ръба, но в момента изглеждаща мръсно сива, с индигово синкав шев, излъчваше аромат на прясно изпечена пита. От това ухание ноздрите му се раздвижиха като крилца на комар, а устата му се напълни със слюнка. Мъжът долови и някаква по-тежка сладникава миризма, която обаче не можа да разпознае. До стената срещу прозореца се обтягаше дървен одър, покрит с чергици, подобни на ония по пода. Две трикраки столчета, килнали се край масичката, завършваха спартанската мебелировка.

Основното помещение преминаваше в друго чрез късо коридорче, откъдето в момента се чуваше метално потракване на разместени гьозове, чаткащо прихлопване на маши, разбъркващи жарава, и нахлуваше приятна топлина.

Печка, най-вероятно „циганска любов“, предположи мъжът и с лека пружинираща походка на рис се запромъква натам.

По опушените стени на кухничката танцуваха сенки от уютно припукващия в печката огън, а тя наистина се оказа „циганска любов“. Бабата, приведена над нея, разбъркваше с груба дървена лъжица нещо (трици за кокошките, предположи мъжът), което вреше в голяма тенджера, придобила цвета на въглен от дългогодишната употреба. Въпреки че върху тялото ѝ имаше доста излишни килограми, движенията ѝ бяха учудващо леки – все едно паяк тъчеше мрежата си в ъгъла на прашно мазе, където времето е спряло завинаги. Мъжът не знаеше откъде му хрумна точно това сравнение, но едрият задник на старицата, под излъсканата от носене кафява пола, му заприлича именно на закръглено месесто коремче на гигантски паяк. До тенджерата весело бълбукаше боб в глинено гърненце и стомахът му изръмжа като задавена бензинова резачка.

В този миг бабата се обърна, а спокойните ѝ тъмни очи под забрадката с цвят като на полата останаха същите, без никакъв белег на уплаха. Това учуди мъжа, дори го подразни малко – той обичаше страха на жертвите си, поглъщаше го като лепкав сок, който опиваше ума му така както дори най-лютата домошарка не можеше. Напротив, сам усети едно гъделичкане, много подобно на страх, да се заражда в областта на слънчевия му сплит – не обичайната нервност, съпровождаща набезите му, а точно страх, което допълнително засили раздразнението му. Защото дългият затворнически стаж го беше научил, че страхът е пагубен в джунглата, наречена Живот.

Бавно бръкна в джоба на болничния халат и напипа хладната дръжка на пистолета Макаров, който беше присвоил от ченгето по време на бягството си. Реши все пак поне за момента да не го вади на показ – щеше да изглежда като признак на слабост, а той – сто килограмовият дангалак нямаше намерение да показва такава пред дъртата дебелана. Заложи на дълго упражнявания ококорен поглед и още по-обиграния скърцащ полушепот, който винаги докарваше до ужас жертвите му:

– Ха си гънкнала, ха ти прерязах гърлото!

 

Бабата продължи да го изучава, все така невъзмутима, с дървената лъжица в месестата си ръка, стори му се даже, че в ъгълчето на устните ѝ се появи зачатък на усмивка, но изчезна почти веднага – досущ резка, издълбана с клечка в пясъка на морски плаж и след секунда отмита от пенеста вълна. После очите ѝ сякаш се напълниха с мрак, а тревожното гъделичкане, което беше усетил в предишното помещение, се засили.

– Не ми говори тъй, момче, имай срам от годините ми! – гласът ѝ се оказа изключително напевен. – Още сутринта те видях да обикаляш тъдява като лисугер около курник! Може да съм стара, но очите ми не са за изхвърляне, с годините започнаха да виждат дори по-добре в далечината! Не ме интересува от кой бягаш и защо си се запилял из нашите пущинаци! Мога да ти предложа единствено храна, пари нямам, пенсийката ми отиде за илачи и продукти за зимнинка!

Мъжът се ухили нервно.

„Можеш да ми предложиш и друго нещо освен храна или пари, бабишкеро!“, искаше му се да ѝ каже. „Вярно е, твърде старичка и разплута си за моя вкус, но на харизания кон…“

Ала прогони тези мисли от главата си и гласно попита:

– Ракия имаш ли ?

Какво пък, щеше да разнообрази играта, като в началото си поиграе на Кроткия Гостенин. Това можеше да увеличи удоволствието по-късно.

– И ракия ще се намери, момче…

 

– 2 –

Меките залъци от питката, върху които мъжът намачкваше подлютено козе сирене, заизчезваха в устата му с плашеща бързина. Пръски боб чорба се стичаха по четинестите му бузи, докато шумно сърбаше, а адамовата му ябълка подскачаше като ударена билярдна топка. От време на време прокарваше с по някоя глътка от едно прашасало лимонадено шише и силната ракия превръщаше дъха му в огнено дихание на дракон.

Бабата го гледаше, приседнала до него на трикракото столче, учудващо издържало тежестта ѝ, и нареждаше:

– Яж момче, яж да събереш силици… ще ти трябват… хапни си и туршийка… хубавка е, парена… яж, момче… и се готви за болката…. много болка съм ти приготвила…

– Как… – мъжът се задави посред хапката и мъчително се закашля. Очите му почти изхвръкнаха от орбитите, но това не беше погледът на закоравелия рецидивист, който безотказно хипнотизираше жертвите му.

Сторило ли му се бе или бабата наистина изрече последните думи. Все още кашлящ, с хвърчаща от устата му храна и поаленели страни, мъжът се опита да надникне зад спокойния, изучаващ го поглед и пак видя едва загатнатия влудяващ намек за веселост, който преди малко го беше учудил и (защо да се лъже) уплашил.

Изведнъж чертите на старческото лице се разлюляха, сякаш отразени във водите на спокойно езеро, раздвижени от моментен порив на вятъра, а в носа му като тежък облак нахлу оная странната сладникава миризма.

Бледият, подобен на тесто овал под забрадката се покри с мъхеста кафеникава козина, двете тъмни очи се умножиха до осем с кобалтово син цвят и се наредиха в полукръг. Бузите се разтеглиха до чифт клюновидно извити челюсти, върху които седефено блеснаха дребни остри зъбчета.

 

Мъжът изкрещя, изпускайки лимонаденото шише. То тупна с глух звук на пода, който се сля с плющящия съсък на белезникавата струйка, изхвърчала в същия миг от уродливата паст на кошмарното създание. Течността го уцели в основата на носа, разпръсна се като фин аерозол, микроскопични капчици попаднаха и върху роговиците му. Поразените тъкани засъскаха, сякаш заляти с киселина, а мъжът захлупи с шепи лицето си и нададе вой. Не беше предполагал, че на този свят може да има такава болка. Оная, която изпита, когато стомашната му язва се спука на осемнадесет, беше като леко пошляпване с обтегната ластичка, в сравнение с тази.

– Глупаво момче! – звънкият глас на бабата/Създанието нахлу някъде от далечината и проби през истеричните му писъци. – Не се влиза така в дома на Омайница…

 

– 3 –

…оплетен в сребристи нишки, ефирни като лунна светлина, лепкави като захарен памук, здрави като стоманени въжета, мъжът е изгубил представа за времето. Не знае дали са изминали секунди/минути/часове/дни/години/векове… това вече няма значение. Не вижда – обгорените му очи са споени с гурелив клей – но усеща движенията на Създанието, обикалящо в кръг около него. Създанието продължава да вае скулптурата си от човешка плът и магическа коприна. Всеки допир дарява мъжа с болка толкова ужасна, че той се моли сърцето му да спре, за да прекъсне агонията.

– Времето е Отровен Паяк, който тъче Мрежата на Забравата пред Входа на Пещерата на Спомените! – не би трябвало да чува тези думи, просто защото Създанието едва ли има говорен апарат, с който да ги оформи, но те се разливат с кънтене в главата му като тревожен камбанен звън. – Споменът е Муха, която рано или късно бива принесена в Жертва на Паякът Време.

„Аз не съм Муха!“, иска му се да изкрещи. Винаги е гледал на себе си като на Оса. Осата е изящно и опасно създание. Осата парализира с отровата си. Осата може да ужили многократно и след това няма да умре безпомощно като нещастната пчела. Осата не се страхува от паяка, напротив, даже паякът може да се превърне в храна за Осата.

Мъжът е раздал много отрова през годините. Научил се е да забива жилото си безпощадно и да преживява от чуждото страдание. Сега се е озовал на мястото на жертвите си в лапите на хищник, по-страшен и по-коварен от него, и осъзнава, че няма измъкване…

…усеща различно докосване, сякаш Създанието погалва клепачите му с мъхестото си пипало. Сълзенето и паренето изчезват, мъжът отново може да вижда. Болката, изпепеляваща всяка частица от тялото му, също се отдръпва.

Пред погледа му изплува спокойното лице на старицата. Трикракото столче скърца под пищната ѝ плът, но геройски удържа. Мъжът се опитва да протегне ръка, да стисне тлъстата гуша, както е направил с ченгето в болничната стая, но не успява да помръдне.

– Много чернилка има в душата ти, момче – проговаря бабата – и много ще страдаш поради тая причина. Кажи ми, още ли не разбираш?

В този момент мъжът…

…разбира, че познава това лице – вярно, не толкова натежало и пухкаво, обаче тъмните очи, трапчинките на бузите, контурите на носа… са същите… Умът му премахва следите, причинени от възрастта, все едно изработва мисловен фоторобот и той вижда лицето на малкото момиченце, което подмами, отвлече и удуши преди шест години, през един от кратките си престои навън от затвора.

 

 

Голяма пушилка се вдига тогава, месеци наред медиите тръбят за изчезването на детето, постепенно обаче случаят утихва и потъва в забрава. Полицията на практика е с вързани ръце, не знае дали става въпрос за отвличане или убийство, защото така и не намира телцето, което мъжът е скрил в една стара канализационна тръба. Нито една следа не води към него – преди да го убие, той не е познавал момиченцето, избрал го е случайно, просто моментна прищявка. След това извършва нещо дребно, заради което отново го тикват вътре и се измъква сух.

Тази най-строго пазена тайна е оставил в едно мрачно ъгълче на разума си и никога на никой не я е откривал. Направи ли го е все едно да подпише смъртната си присъда – в затвора убийците на деца не преживяват дълго.

– Вече си разбрал – изрича старицата. – Дъщеря ми, майката на малката, се самоуби преди две години, мъката я съсипа. Усещаше, че детенцето ѝ е мъртво, въпреки че полицаите не изключваха и възможността да е отведено в чужбина. Няма труп, няма убийство, нали така? Аз, обаче знаех – видях те в очите на внученцето ми, когато го удуши… То имаше Дарбата, готвех се да му предам уменията си, щерката така и не успя да ги прихване, а ти разруши всичко… Ти ми отне двете най-скъпи същества на тоя свят… Много усилия положих да вляза в дирите ти…

Мъжът слуша и осъзнава, че бягството му от болницата бе станало твърде лесно – успя като на шега, после краката му сякаш сами го бяха довели до тая останка от някогашно планинско село.

Паякът коварно е тъкал мрежата си, а Осата самонадеяно и глупаво най-накрая се беше хванала в нея…

Докато бабата говори, чертите ѝ отново започнат да се размиват.

Паякът бавно се показва от сенките.

Мъжът започва да крещи.

Болката го обгръща и нищо друго вече няма значение…

 

~ ~ ~

Разказът е награждаван в конкурс на списание Дракус.

Резултати от гласуването за Еврокон 2017

Резултати от гласуването за Еврокон 2017

(информацията е от официалния сайт – http://bg.eurocon2017.eu/)

Най-добро литературно произведение

“Писъци” – Horror Writers Club LAZARUS: 2140 точки
“Home, sweet home!” – Явор Цанев: 1760 точки
“451 градуса по Бредбъри” – сборник: 1643 точки
“ПО крилете на гарвана” – сборник: 1586 точки
“Сказания за Ледената планина” – Александър Драганов: 1396 точки

Най-добро художествено (арт) произведение

Корица на “Писъци” – Петър Станимиров: 2234 точки
Корица и илюстрации към “Пръстенът на нибелунга. Зигфрид” – Петър Станимиров: 2079 точки
Корица на “Езикът на ножовете” – Дияна Нанева: 1863 точки
Корица на “Контакт” – Светлозара Доксимова: 1688 точки
Корица на “Призвание герой” брой 5: 1586 точки

Най-добро представление

“Истории от някога”: 566 точки
Фестивал “Дни на фантастичното”: 546 точки
Фестивал “Таласъмия”: 544 точки
Изложба “Валкирия” – Петър Станимиров: 480 точки
Stalker LARP VIII: Спиралата на времето: 339 точки

Най-добър фензин

ShadowDance: 492 точки
Електронно списание “Фентернет”: 345 точки

Най-добро произведение за деца

“Пръстенът на нибелунга. Зигфрид” – Елена Павлова: 2115 точки
“Добросъците” – Никола Райков: 1942 точки
“Мина и тайната на магиите” – Весела Фламбурари: 1719 точки
“Българ. Книга-игра 3. Междузвезден унищожител” – Неделчо Богданов, Ал Торо: 1629 точки
“Бъди ми приятел” от Юлия Спиридонова – Юлка: 1565 точки
Малките магьосници от О-III: Принц Храбър и Небесното кралство. Произшествие второ – Диляна Крусева: 1116 точки

Най-добра интернет публикация, различна от фензин

Цитаделата: 2018 точки
Блог на списание “Дракус”: 1950 точки
Библиотека Хипертекст: 1646 точки
SciFi.BG: 1546 точки
Блог на Човешката библиотека: 1190 точки

Най-добър писател

Явор Цанев: 2548 точки
Сибин Майналовски: 2500 точки
Бранимир Събев: 2060 точки
Елена Павлова: 1635 точки
Александър Драганов: 1482 точки

Най-добър художник

Петър Станимиров: 2178 точки
Дияна Нанева – Functional Neighbour: 1746 точки
Даниел Атанасов – “Сатанасов”: 1444 точки
Димитър Стоянов – Димо: 1247 точки
Калин Николов: 860 точки

Най-добър издател

ИК Бард: 2030 точки
Сиела: 1988 точки
Gaiana book and art studio: 1986 точки
Artline Studios: 1952 точки
ИК “Колибри”: 1894 точки

Най-добър популяризатор на фантастика

Явор Цанев: 2323 точки
Екипът на ShadowDance: 1941 точки
Александър Драганов: 1570 точки
Екипът на Инициатива ФендъмБГ: 1298 точки
Калин Ненов: 1093 точки

Най-добро периодично издание

Списание „Дракус“: 2246 точки
Сборище на трубадури: 1573 точки
Списание Книги-игри: 1419 точки
Списание “Тера фантастика”: 1367 точки
Ко-миксер: 895 точки

Най-добър преводач

Елена Павлова: 1693 точки
Светлана Комогорова – Комата: 1500 точки
Иван Атанасов – Deadface: 1441 точки
Александър Драганов: 1303 точки
Коста Сивов: 938 точки

Награда за дебют

Александър Цонков – Lostov: 3215 точки
Хараламби Марков: 2870 точки
Живко Петров: 2291 точки
Иван Величков: 1933 точки
Даниел Иванов: 1818 точки
Дамян Д. Рейнов: 1731 точки

Гранд-майстор на фантастиката

Според изискванията на ESFS официалните номинации на страните за категорията “Гранд-майстор на фантастиката” не могат да бъдат публично обявени преди Еврокон освен от Борда на ESFS.  Победителят в категорията ще бъде уведомен от администриращия екип.