КОЛЕДЕН БОЕЦ разказ от Явор Цанев

 

„Идващи от зората на времето,
преминавайки тихо през вековете,
те живеят своя таен живот…“

 

Острието изсвистя и пискюлът от шапката на Дядо Коледа изхвърча.

Без да чака повече, той се метна настрани и се претърколи по керемидите, които досега старателно пазеше. Едно е да се промъкваш с чувал подаръци и да гледаш да не правиш поразии, друго е да те нападнат и да трябва да отърваваш кожата. Така де – керемидите остават на заден план. Много заден.

Нападателят бе облечен като нинджа, но Дядо Коледа се досети, че е нещо много по-силно и злокобно. Самият факт, че не го усети, вече значеше много. Само това, че случайно се подхлъзна, го спаси да не се раздели с главата си.

Тъмната фигура изникна отново иззад комина и се придвижи с лекота и ловкост, привични само на безсмъртните.

Пак се е появил някой! – се стрелна в замаяната глава на Дядо Коледа и той се опита да пресметне от колко време не му се бе налагало да се бори с подобни същества. Де да беше вярна представата на хората и наистина край него да имаше елени и джуджета… но той бе сам, съвсем сам, открай време сам… освен ако не се появеше някой от тези.

Озърна се – опитваше да се ориентира и проклинаше, че пак се е отпуснал и намалил бдителността си. Винаги се появяваха, минаваха години понякога, но се появяваха отново и историята се повтаряше. Този път бе минало толкова време, че вече сам бе повярвал, че е останал единствен.

Тъмната сянка връхлетя, а острието отново блесна на луната като стоманена светкавица. Премина толкова близо до лицето на Дядо Коледа, че той дори не успя да хлъцне от изненада. Инстинктите му заработиха със закъснение и не успя да хване за дрехите нападателя – ръцете му сграбчиха само празен зимен въздух.

Гадът дори си позволи да се изхили!

Дядо Коледа се извърна побеснял, ръката му се пъхна под червената наметка и напипа дръжката на меча. Тя полегна удобно в ръката му, сякаш бе чакала само това от дълго, дълго време.

Фигурата се стрелна встрани, после рязко смени посоката и стоманената светкавица се озова почти до токата на колана му. Мечът на Дядо Коледа изхвръкна изпод червения плат и рязна бузата на нинджата. Онзи се дръпна, но бликна кръв и малко черно парцалче се развя, а плътта се бялна издайнически отдолу.

Дядо Коледа се спусна в контраатака и мечът му срещна острието на другия, а металът звънна в тишината на коледната нощ като весела камбанка. Ако не беше последвалото приплъзване, звукът наистина щеше да е ободряващ, но стържещите се едно в друго остриета накараха зъбите на двамата бойци да настръхнат, сякаш са захапали шоколад през станиола.

– Няма да ми се измъкнеш, Маклауд! – изръмжа маскираният и се хвърли отново напред, направи залъгващо движение и успя да промуши тялото на Дядо Коледа. Острието потъна в средата на торса му, малко встрани, но все пак достатъчно дълбоко. Дръпна рязко меча, за да разпори врага си и от закръгления корем се разхвърчаха парчета памук.

Докато зяпаше невярващ как вместо карантия от смешното червено облекло виси пухкав пълнеж, нинджата получи удар в рамото и ръката му увисна безполезна надолу. Погледът му се отмести към лицето на белобрадия старец и очите му потънаха в блесналите ириси. Някъде далеч в съзнанието му засвириха шотландски гайди, но мелодията бе тъжна и протяжна.

– Толкова векове се опитвам да правя само добрини и току дойде някой от вас да ми се пречка! – Гласът на Дядо Коледа бе суров и строг. – Намерил съм най-доброто, което може да прави един безсмъртен, а вие искате да вземете главата ми! И какво си въобразявате? След толкова години не ви ли омръзна всичко? Безкрайни битки, за да остане накрая само един!

Замахна рязко с меча и главата на маскирания му враг се търкулна по керемидите. Понечи да се прекатури през улука, но се задържа на ръба.

– Много сте ми интересни – допълни Дядо Коледа. – И като остане само един, какво ще прави? Ще се чуди, чуди – и накрая пак ще дойде на моята, – най-хубавото нещо на света е да радваш децата!

Той пооправи памука, който служеше да изглежда по-близо до представите на хората за благия старец, и прикрепи срязания плат с две безопасни игли. За тази вечер щеше да мине и така. Натика меча обратно в канията и изглади с длан гънките на наметката си. Добре бе подбрал червения плат. Спомни си за онази Коледа, в която нямаше толкова късмет и бяха успели да го ранят. Хлапетата не забелязаха нищо заради цвета на дрехите му. А огромната брада помогна да скрие болезнените гримаси, които, без да иска, правеше от време на време.

Докато трупът на безсмъртния избледняваше и се стапяше в тайнството на световете, а главата в улука все повече заприличваше на купчина мръсен сняг, Маклауд се върна при чувала и го надигна, за да продължи със заниманието си. Беше безсмъртен. Да, едно време го наричаха Маклауд, но знаеше, че накрая от всички безсмъртни винаги остава само един. Просто беше намерил начин това да е той.

Кой друг би останал от безсмъртните, ако не Дядо Коледа?

Advertisements

Колекция Дракус №24

Колекция Дракус №24

БЛАТНА ТРЕСКА от Даниел Иванов

Художник: Станимир Георгиев

Редактори: Сибин Майналовски, Явор Цанев

Предпечат и корекция: Кети Илиева

296 стр.

ISBN 978-619-7354-39-3

Цена: 13 лв.

 

Уил запали фитила на пръчката и го запрати по посока на влачещите се създания. Динамитът избухна точно до едно от съществата. Тялото му се разхвърча във всички посоки. Зелена слуз се изсипа от небето. Смрад на тиня и застояло удари обонянието им. Те усетиха взривната вълна като изгарящ пустинен вятър.

Работим по Колекция Дракус №24 – БЛАТНА ТРЕСКА от Даниел Иванов

Работим по Колекция Дракус №24

и това е сборникът с разкази БЛАТНА ТРЕСКА от Даниел Иванов

Художник на корицата: Станимир Георгиев 

Уил запали фитила на пръчката и го запрати по посока на влачещите се създания. Динамитът избухна точно до едно от съществата. Тялото му се разхвърча във всички посоки. Зелена слуз се изсипа от небето. Смрад на тиня и застояло удари обонянието им. Те усетиха взривната вълна като изгарящ пустинен вятър.

 

Колекция Дракус № 23

Александър Драганов „ЧЕРНАТА КОРОНА“

Редактор: Кети Илиева

Предпечат и оформление: Явор Цанев

ISBN 978-619-7354-36-2

352 стр.

Елфът Алтиарин, магьосницата Лерта и вампирът Римиел са неочакваните герои, донесли мир в суровия свят на Ледената планина след победите си над страховити врагове като Лихваря и Пилигримите на тъмното начало.

Но сега всичките им усилия, подвизи и постижения могат да бъдат заличени завинаги. Черния крал от Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия е отегчен от вековната му игра със свободните народи на континента Тарр. Под знамената му се събира огромна войска, която никой не може да удържи, а в небесата над кулата му сияят нечестиви сияния, предвестници на гибел, която може да застигне самите богове.

Алтиарин е единственият, който може да го спре – но за целта ще трябва да прекоси отново смъртоносните хребети на Ледената планина и да се изправи срещу най-могъщите чудовища, изплували от полузабравеното минало на елфическия народ… преди да стигне Поднебесната кула, в която го очаква безсмъртният тиран на черните елфи!

 

Работим по № 22 от Колекция Дракус – ГРАДЪТ НА СКЕЛЕТИТЕ / Анна Гюрова

Работим по № 22 от Колекция Дракус

и това е сборникът ГРАДЪТ НА СКЕЛЕТИТЕ от Анна Гюрова.

Корица: Елица Карабашлиева 

“Търся човеци, които желаят да изпълнят света с въображение, които нямат скрупули да разкопават гробове, не ги е страх от вида и докосването на скелети, не са алергични към съдържанието на шише номер пет и към котки, термоустойчиви са на евентуални експлозии и най-вече са безумно смели да разкажат собствените си мечти приживе!”

 

За любителите на легенди, на необикновени и мистични истории, на стряскащи или замислящи разкази Анна Гюрова предлага сборник, който е впечатляващ дебют и заявка за ново добро име в нашата жанрова литература.

Явор Цанев

Работим по № 20 от Колекция Дракус – НОЩНО ОСТРИЕ / Бранимир Събев

Работим по № 20 от Колекция Дракус

и това е сборникът на Бранимир Събев

НОЩНО ОСТРИЕ:

И отново бях сам, отново бях свободен, а моят свят разтвори мрачната си прегръдка и пак ме прие в лоното си, приветствайки радостно моето завръщане: заграчиха гарвани, прилепи запляскаха с ципестите си крила, шумолене на вятър в клоните на дърветата, смразяващ костите кикот в сумрака, мирис на кедрова гора и блато насред нея, огнени очи в гъстите храсталаци, скърцане на дъски в запустяла къща, дрънчене на вериги в полуразрушен замък, вой на вълци в зимна нощ и огромна луна, огряваща замръзнало езеро…

Очаквайте съвсем скоро…

Колекция Дракус №19 Елена Павлова – „Белязани лебеди“

Колекция Дракус достигна до своя №19

и това е сборникът на Елена Павлова „Белязани лебеди“.

Редактор: Ганка Филиповска

Корица: Живко Петров

Предпечат: Явор Цанев

ISBN 978-619-7354-21-8

280 стр.

„… ако „Две луни“ е специалната подборка на творчеството ми, ангелът на моето перо, то „Белязани лебеди“ е злият му близнак.“ – Елена Павлова

„Госпожо писател, във Вашата глава, както и в моята, живеят демони“ – Ганка Филиповска

„Ако сте се зарекли да режете по един пръст от ръката си при всяка среща с добър разказ от български автор, защото сте предубедени, че няма такива или са твърде малко, сега му е времето да се откажете от думите си – тук ще се наложи да режете от китките…“ – Явор Цанев