ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ – РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНКУРСА

Благодарим на всички,

които се вдъхновиха и участваха в конкурса

ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ!

Получихме петдесет разказа, от които журито отличи дванадесет.

Те ще бъдат включени в едноименния сборник, който ще излезе през март.

В журито бяха:

Елена Павлова, Кети Илиева, Бранимир Събев,

Иван Атанасов, Сибин Майналовски, Явор Цанев.

Ето разказите, които ще можете да прочетете в изданието и отличените автори:

Шепоти в Ирем – Димитър Цолов

Пратеникът – Павел Антов

Историята на Ерих Цан – Дамян Рейнов

Дявола от Вайълет Роуз – Евгени Димов

Тя сънуваше дракони – Красимира Стоева

Древни тайни – Анна Гюрова

Изкуството на съня – Александър Макелов

Петък вечер за загубеняци – Симеон Трифонов

Просто бизнес – Пенко Живанов

В сянката на Лефъртс Корнърс – Донко Найденов

Откровение на жената с многото имена – Даниела Стефанова Богоева-Гюргакова

Копнеж по нищо – Милен Димитров

Очаквайте в сборника и бонус-разкази от журито.

Advertisements

Конкурс ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ

Издателство ГАЯНА и списание ДРАКУС

обявяват

КОНКУРС

ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ

за разказ, вдъхновен от Хауърд Филипс Лъвкрафт

 

Условия за участие в конкурса и допълнителна информация:
1. Всеки автор може да участва с един разказ.
2. В мейла, с който изпращате разказа за участие в конкурса, е необходимо да се съдържа кратък текст за това по какъв начин сте вдъхновени (до една стандартна машинописна страница).
3. Авторите, които участват с псевдоним, задължително трябва да посочат и истинските си имена. При евентуална публикация ще спазим желанието им да бъдат представени с псевдонима си.
4. Обем на творбите: от 2000 до 4650 думи.
5. Изисквания към оформлението и файловете: шрифт Times new roman; 12 пункта; разредка 1.5; файлови формати doc / docx / rtf.
Разказите задължително да започват със заглавие и име на автора под заглавието.
6. Срок за приемане на творбите: от 20.08.2017 г. до 31.12.2017 г.
7. Очакваме разказите Ви на e-mail: dracus@abv.bg
8. Жури: Освен екипа на сп. „Дракус“, в оценяването са включени членове от Клуб на авторите на хорър „Лазарус“. Състав на журито: Елена Павлова, Кети Илиева, Бранимир Събев, Иван Атанасов, Сибин Майналовски, Явор Цанев.
9. Отличените разкази ще бъдат публикувани в самостоятелен сборник, а авторите ще получат авторска бройка от него. Конкурсът е посветен и на преводача на Лъвкрафт – Адриан Лазаровски. Затова, като подарък от издателството, отличените ще получат и книгата му „Сбъдващия мечти“.
С изпращането си на разказ за участие в конкурса, авторите предоставят на организатора правото за публикация в сборника.

ИЗДАТЕЛЯТ НА ИЗДАТЕЛСТВО „АРГУС“

ИЗДАТЕЛЯТ НА ИЗДАТЕЛСТВО „АРГУС“

Все по-често попадам на текстове, които приличат на съзнателни опити да се изкривят и променят факти около издателство „Аргус“ – онова, първото, истинското, от 1922-а година. Като се започне с леко пренебрегване на истинския издател – собственика Радослав Спасов – и се стигне до това той въобще да не бъде споменаван. Вместо него за „кръстници“, „интелектуални бащи“, а накрая и „основатели“ се обявяват Светослав Минков и Владимир Полянов, които и без това имат своята неоспорима стойност за българската литература и такива излишни преекспонации по-скоро нараняват блясъка на техните постижения.

Веднага цитирам и двамата:

„Наблизо до къщата, в която живеех, се откри нова книжарница на беден млад човек на име Радослав Спасов. Наскоро той бе получил отнякъде скромно наследство и беше решил да вложи парите си в (книжарница). Отбивайки се често в тая книжарница, аз се сприятелих с него и един ден той ми повери съкровената си тайна, че възнамерява да разшири предприятието си в издателство. Необяснимо ми е защо той кръсти издателството с името на стоокия гръцки бог „Аргус“.“

Султанов, Симеон. Насаме със Светослав Минков. – София, Бълг. писател, 1972.

„Предпочитания имаха и някои от издателите. Поне на нас ни провървя, защото скоро намерихме почитател издател, чието име за съжаление съм забравил. Това беше собственикът на книгоиздателство „Аргус“, млад човек, наследил някакви пари от родителите си и решил да стане издател.“

Издателят отпечата още някои книги, преводи от немски, и фалира.“

Полянов, Владимир. Кръстникът на „Аргус“. – В: ФЕП (Фантастика, Евристика, Прогностика), 1989, № 2.

„Както Филип от издателство „Чипев“, и собственикът на „Аргус“ малко мислеше за търговските печалби. Издаваше просто от любов към литературата любими автори и така пласираше парите от малкото наследство. След като издаде и „Ужасът“, сборник преведени от мене разкази от Ханс Хайнц Еверс, а сетне и сборникът „Смърт“, в който влязоха споменатите по-горе мои разкази, издателството фалира и издателят остана само със своята любов към литературата и със заслугата, че може да бъде споменаван, щом стане дума за младите автори, които му сътрудничеха.“

Полянов, Владимир. Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот. – София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1997.

Още един цитат:

„Нещо повече, заедно с Владимир Полянов, Чавдар Мутафов и собственика на издателство „Аргус“ Радослав Спасов осигуряват „трасе“ за проникването в България на белетристиката на ужаса и прокълнатите поети.“

Биографии на българските писатели, изучавани в училище. 2. изд. В.Търново, Слово, 1995.

Очевидно е кой е собственикът на издателството. Но е очевидно и друго – този рядко споменаван човек е дал всичките си пари, при това заради своята любов към литературата и това го прави особено ценен радетел за нашата книжнина по онова време, защото без него тези заглавия нямаше да бъдат издадени.

Въпреки това все по-често той не е споменаван – за сметка на неточната информация, че издателството е основано от Минков и Полянов. Забелязва се и още една тенденция – упоритото тиражиране на твърдението, че според някакъв известен руски учен и библиограф – Евгений Харитонов – „Аргус“ е първото в света издателство, специализирано за фантастика. Много бих се радвал това да е действително така. Наистина. И не твърдя, че не е вярно. Но не мога да считам за достоверен източника и да приема за „изтъкнат библиограф“ автор, който не е наясно, че името Владимир Полянов е псевдоним и това не е посочено в труда му (Болгария фантастическая, Аргус, 2003). Изумително непрофесионален пропуск в библиографията, издадена от… новото издателство „Аргус“ – същото, което претендира, че е възродило истинското издателство „Аргус“ на Минков и Полянов. При това редактор е самият Александър Карапанчев – основателят, решил, че може да присвои името на „Аргус“ за новото издателство. Човекът с претенции, че е „наследник“. Не смея да задълбавам в цялата библиография Болгария фантастическая – неточностите започват още с първото описание, в което абсурдно представят вече нашумелия и награждаван по него време Маргарит Абаджиев като „есть вероятностъ, что это псевдоним“. Пред това посочването на моя сборник разкази от 96-а година „Избраникът“ за роман е невинна грешка.

Същият Александър Карапанчев се позовава на въпросния „известен руски критик и библиограф“, което при условие, че самият той му е бил консултант и редактор е смехотворно, защото реално се позовава сам на себе си. Подадената информация се връща обогатена като мнение на „известния учен“ (по него време на 31 години). Веднага лъсва интересът на „наследника“ на „първото издателство в света за фантастика“ – и понеже не го устройва то да е на неизвестния Радослав Спасов – постепенно и упорито се изкривяват фактите, за да представят Минков и Полянов като основатели. Държа да отбележа, че напоследък и Полянов се споменава все по-рядко.

Ето един пример как полека започва да се променя информацията:

БГ-Фантастика http://bgf.zavinagi.org/: Издателство „Аргус“ е основано в София от Светослав Минков и Владимир Полянов през 1922 г. Финансирано е от неговия собственик Радослав Спасов. Съществува само една година.“

Собственикът само финансира. Но тук все още му е позволено да има някаква връзка със собственото си издателство…

Очевидно е, че г-н Карапанчев е запознат с фактите, но предпочита да лансира версията, омаловажаваща ролята на Радослав Спасов:

Александър Карапанчев, В компанията на Аргусите, декември 2002 г. „Аз съм книгоиздателство „Аргус“. Парите за мен даде младият Радослав Спасов, който беше получил скромно наследство, а пък мои интелектуални бащи станаха писателите Светослав Минков и Владимир Полянов.“

(Колко да е млад Радослав Спасов, при положение че по него време Минков е на 20, а Полянов на 23 ? Внушението, че той е млад, а те са писатели, „интелектуални бащи“ е натрапчиво, да не говорим, че вложеното наследство, благодарение на което излизат първите им книги, е наречено „скромно“.)

Карапанчев направо избягва да спомене Радослав Спасов, като в издание, на което е редактор и издател едновременно, четем:

„Болгария фантастическая“: Минков, Светослав Константинов. В 1922 г. вместе с В. Поляновый организировал первое в мире издательство, ориентированное на фантастику – „Аргус“.“

„Болгария фантастическая“: Полянов, Владимир „Вместе со Св. Минковым основал в 1922 г. первое в мире издательство фантастики „Аргус“.“

Но пък не пропуска да вмъкне за себе си:

„Болгария фантастическая“: Карапанчев, Александър „В 1992 г. стал одним из организаторов издательсства „Аргус“(по существу, ето возрожденный проект 1922 г. С. Минкова и В. Полянова)“

Поглеждаме в Уикипедия за издателство Аргус: „Учредено е от Александър Карапанчев, Светослав Николов и Димитър Ленгечев на 9 декември 1992 г. (По-точната дума може би всъщност е „възстановено“ – издателството е наследник на първото българско издателство за фантастика „Аргус“, основано през 1922 г. от Светослав Минков и просъществувало само една година.)“

Забелязва се, че „наследниците“ не са се погрижили да има отделна информация за оригиналното, истинско издателство „Аргус“ в Уикипедия. Също, че вече се посочва само Минков. Оттук нататък е лесно такава „информация“ да се тиражира от журналистите.

Ясно е и че точно Карапанчев е искал новото издателство да присвои името на оригинала:

През очите на фантаскопа, Александър Карапанчев: Много пъти съм съжалявал, че тогава не му (Светослав Минков – бел.авт.) зададох въпроси, които ме вълнуват сега. Да речем, за книгоиздателство „Аргус“, съществувало през 1922 година в София. Негови интелектуални бащи стават тъкмо Владимир Полянов и Светослав Минков, едва измъкнал се от т.нар. тийнейджърска възраст. Кой да им каже, че доста по-късно този „Аргус“ ще бъде обявен от известния руски библиограф Евгений Харитонов за първото в света издателство, специализирано за фантас тика!? И кой да каже на моя милост, че през ноември `92 аз ще предложа така да се кръсти фирмата, която създадохме заедно с един друг Светослав (Николов) и Димитър Ленгечев?“

Залитанията на желанието за прикачване към Светослав Минков и заявяване на „наследственост“ или „връзка“ с него преминават дори в странни текстове, представени като спомени на 12-13-годишния Карапанчев:

„През нощта се събуждах на три-четири пъти и нечий глас повтаряше глухо, тежко в главата ми: „Минков почина… Светослав Минков почина…“ Казах си, че между мен и създателя на „Дамата с рентгеновите очи“ съществува по-плътна връзка. – Александър Карапанчев. През очите на фантаскопа (публикуван многократно).

Не искам да затрупвам читателите с примери – вярвам, че картинката е ясна. Съвременната журналистика често тиражира смляна и непроверена информация, затова горните неточни данни се срещат вече на много места. Светослав Минков и Владимир Полянов не се нуждаят от донагласяне на факти, поради простата причина, че са стойностни автори и без да са основатели, било то и на „първото в света издателство за фантастика“. Интерес от това има някой друг. Ще добавя само, че споменатият по-горе г-н Карапанчев е известен с „литературните си мистификации“, като най-крещящ е примерът с измисленото от него несъществуващо писмо от Нийл Геймън, което публикува като рекламна анотация на гърба на своя книга. За жалост, текстове на въпросния „мистификатор“ се вземат насериозно и се ползват небрежно като документални източници.

Непростимо е да се забравя, пренебрегва и крие името на човека, който е вложил средства и усилия, създал е издателство и е направил възможна появата на първите български фантастични книги. И това само за да се прикачи някой към едни наистина значими имена. Сякаш копирането на фирмата „Аргус“ не е достатъчно.

Ще ми се да повторя думите на Полянов: „издателството фалира и издателят остана само със своята любов към литературата и със заслугата, че може да бъде споменаван, щом стане дума за младите автори, които му сътрудничеха“. И да допълня, че не само може, а трябва да се споменава името му.

В заключение:

Без много да се рови, човек може да открие, че Радослав Спасов е издателят и собственикът на издателство „Аргус“ и е посочен като такъв от Светослав Минков и Владимир Полянов.

А истинското име на Владимир Полянов, мили известни библиографи, е Георги Иванов Тодоров. Задължително е да споменавате това (особено в библиография), а редакторите и издателите на вашите трудове също да го знаят, пък после да опитват да се кичат с титлата „наследници“.

 Явор Цанев

Бонус:

корицата на книгата на г-н Карапанчев, с измисления цитат от Нийл Геймън…

Любезни колега Карапанчев!

… Не от вчера знам, че стиховете са нещо чупливо.

Но след като прочетох вашата сбирка „Топлото ключе на живота” (поздравления за хубавия превод!), аз стигнах до още няколко извода – все различни и все интересни.

Един от тях е: ако ние, днешните англо-американци, можехме да пишем поезия като вас, българите, отдавна да сме кацнали на Марс. И то не само както класиците Едгар Бъроуз и Рей Бредбъри…

С цялото ми уважение: Нийл Геймън

Минеаполис, щатът Минесота

 

 

 

Резултати от гласуването за Еврокон 2017

Резултати от гласуването за Еврокон 2017

(информацията е от официалния сайт – http://bg.eurocon2017.eu/)

Най-добро литературно произведение

“Писъци” – Horror Writers Club LAZARUS: 2140 точки
“Home, sweet home!” – Явор Цанев: 1760 точки
“451 градуса по Бредбъри” – сборник: 1643 точки
“ПО крилете на гарвана” – сборник: 1586 точки
“Сказания за Ледената планина” – Александър Драганов: 1396 точки

Най-добро художествено (арт) произведение

Корица на “Писъци” – Петър Станимиров: 2234 точки
Корица и илюстрации към “Пръстенът на нибелунга. Зигфрид” – Петър Станимиров: 2079 точки
Корица на “Езикът на ножовете” – Дияна Нанева: 1863 точки
Корица на “Контакт” – Светлозара Доксимова: 1688 точки
Корица на “Призвание герой” брой 5: 1586 точки

Най-добро представление

“Истории от някога”: 566 точки
Фестивал “Дни на фантастичното”: 546 точки
Фестивал “Таласъмия”: 544 точки
Изложба “Валкирия” – Петър Станимиров: 480 точки
Stalker LARP VIII: Спиралата на времето: 339 точки

Най-добър фензин

ShadowDance: 492 точки
Електронно списание “Фентернет”: 345 точки

Най-добро произведение за деца

“Пръстенът на нибелунга. Зигфрид” – Елена Павлова: 2115 точки
“Добросъците” – Никола Райков: 1942 точки
“Мина и тайната на магиите” – Весела Фламбурари: 1719 точки
“Българ. Книга-игра 3. Междузвезден унищожител” – Неделчо Богданов, Ал Торо: 1629 точки
“Бъди ми приятел” от Юлия Спиридонова – Юлка: 1565 точки
Малките магьосници от О-III: Принц Храбър и Небесното кралство. Произшествие второ – Диляна Крусева: 1116 точки

Най-добра интернет публикация, различна от фензин

Цитаделата: 2018 точки
Блог на списание “Дракус”: 1950 точки
Библиотека Хипертекст: 1646 точки
SciFi.BG: 1546 точки
Блог на Човешката библиотека: 1190 точки

Най-добър писател

Явор Цанев: 2548 точки
Сибин Майналовски: 2500 точки
Бранимир Събев: 2060 точки
Елена Павлова: 1635 точки
Александър Драганов: 1482 точки

Най-добър художник

Петър Станимиров: 2178 точки
Дияна Нанева – Functional Neighbour: 1746 точки
Даниел Атанасов – “Сатанасов”: 1444 точки
Димитър Стоянов – Димо: 1247 точки
Калин Николов: 860 точки

Най-добър издател

ИК Бард: 2030 точки
Сиела: 1988 точки
Gaiana book and art studio: 1986 точки
Artline Studios: 1952 точки
ИК “Колибри”: 1894 точки

Най-добър популяризатор на фантастика

Явор Цанев: 2323 точки
Екипът на ShadowDance: 1941 точки
Александър Драганов: 1570 точки
Екипът на Инициатива ФендъмБГ: 1298 точки
Калин Ненов: 1093 точки

Най-добро периодично издание

Списание „Дракус“: 2246 точки
Сборище на трубадури: 1573 точки
Списание Книги-игри: 1419 точки
Списание “Тера фантастика”: 1367 точки
Ко-миксер: 895 точки

Най-добър преводач

Елена Павлова: 1693 точки
Светлана Комогорова – Комата: 1500 точки
Иван Атанасов – Deadface: 1441 точки
Александър Драганов: 1303 точки
Коста Сивов: 938 точки

Награда за дебют

Александър Цонков – Lostov: 3215 точки
Хараламби Марков: 2870 точки
Живко Петров: 2291 точки
Иван Величков: 1933 точки
Даниел Иванов: 1818 точки
Дамян Д. Рейнов: 1731 точки

Гранд-майстор на фантастиката

Според изискванията на ESFS официалните номинации на страните за категорията “Гранд-майстор на фантастиката” не могат да бъдат публично обявени преди Еврокон освен от Борда на ESFS.  Победителят в категорията ще бъде уведомен от администриращия екип.

Обявяване на резултатите от конкурса „ПО крилете на гарвана“

poe

На 29.08.2016 г.,  в предаването „От другата страна“ по радио Варна, ще бъдат обявени резултатите от конкурса на списание „Дракус“ и издателство „Гаяна“

„ПО крилете на гарвана“за разказ до 4040 думи, вдъхновен от Едгар Алън По.

„От другата страна“ се излъчва всеки понеделник от 20:00 до 23:00 ч. и може да бъде слушано на следните честоти: Варна 103,4 MHz; Добрич – 88,7 MHz; Бургас – 88,5 MHz; Провадия – 88,9 MHz; за Черноморието – 98,2 MHz, а на средни вълни 774 KHz или по Интернет на адрес: http://www.radiovarna.com и http://www.predavatel.com. Официален сайт – http://www.otdrugatastrana.info.

Чуйте резултатите на 29.08. (понеделник), около 21:00 часа – тук!

Отличените разкази ще бъдат издадени в сборник до края на годината.

Нелегитимни „Национални фантастични награди“

NO

Не признавам за легитимни така наречените „Национални фантастични награди“.

Хората зад тях НЕ представляват необходимото мнозинство, за да имат правото да ги организират, а стана болезнено ясно, че нямат и желание да го правят в нормален вид, какъвто фантастичните общности в страната заслужават. Разбирам ентусиазма и желанието, но няма как да проявя разбиране към поредицата недомислени, променяни в движение правила, сред които и такива, насочени към възможност за „наказване“ на “непослушните”. Нито грам повече прошка за уж случайните и признавани с половин уста грешки, твърде удобно използвани, за да се накичат с награди.

Още миналата година имаше проблеми – и то сериозни, пряко отразили се върху резултатите. Бях достатъчно добър да ги публикувам в Дракус – за да подкрепя идеята за награди. И все още я подкрепям, но не в този и изроден, вреден и абсурден вид. Когато наричаш нещо „национално“ е необходимо да подходиш сериозно, уважително, да се допиташ, където имаш пропуски в знанията си.

Твърде очевидно стана желанието на някои хора да са един вид „законодатели“ и „водещи“ в областта на фантастичното и държа да ги информирам официално, че са в дълбока заблуда по този въпрос. Фантастиката е преди всичко израз на Свобода. И не само на въображението. Шепа организатори се опитаха да наложат нелепи правила, да променят в движение, както им е удобно, всяко едно детайлче от НФН, да решат кой има право да гласува и въобще – да стъпят върху всички останали – но не за да бъдат лидери в интерес на някакво развитие или легитимно представяне на достоверни резултати на Еврокон, а за да властват и да размахват нагодените чрез тези правила резултати. На всичко отгоре – „от името на еди-колко си общности“. Което абсолютно не е вярно, както се оказва…

Изгубих достатъчно време в обяснения и разправии с лични съобщения и на стената ми във фейсбук – воден от идеята, че може би има И недоразумения и положих усилия да обясня на хора, които уважавах дотогава, къде са проблемите. Беше абсурдно да не ги виждат, но все пак… Оказа се, че за това си поведение и защото заявявам, че ще оттегля номинациите си (както и направих), същите, които нямаха време да променят нищо и ме уверяваха за втори път тази година, че промени ще има догодина… се събраха и измислиха правила, за да могат ТЕ да оттеглят номинациите ми. Сигурно разбирате колко е смешно да наказваш някого, отнемайки му нещо, което не желае. Да, но тези хора направиха това съвсем умишлено, организирайки комисия, заседавайки, с желание да навредят и това вече лично аз няма да простя, докато не се изправят по същия начин – публично и признаят безумието на груповия си акт на враждебност.

Изглежда всички тези „организатори“ си въобразиха, че след като миналата година номерът „мина“, тази могат да продължат по същия начин – абсолютно неглижирайки проблемите, прехвърляйки някакви неясни вини на другите (да бъдели по-активни, щом искат промяна, да си проверят спама в пощите дали не са поканени…).

Ето ме – активен.

И искащ промяна.

Не признавам за легитимни така наречените „Национални фантастични награди“.

Те разединяват, обиждат, изкривяват резултати и се готвят да представят неверни данни извън страната. За пореден път. Те грубо се изгавриха с автори и книги. Упорито променяха собствените си условия, срокове и правила и доказаха, че не са хора, които са готови за нормална комуникация. Бърз пример: когато обясних каква е разликата между списание и фензин (защото те твърдяха, че са трудно различими, при това в секцията си „често задавани въпроси“), вместо да чуят или да си проверят информацията, опитаха да внушат, че Дракус не е списание, с което да създадат абсурдно положение да доказвам това. Същото се случи с книга, издадена на хартия, пореден номер в книжна колекция и – разбира се – регистрирана с ISBN. Примери много – но това е достатъчно показателно за безумията, сътворени и допуснати тази година. Имайки предвид случилото се през миналата – нещата вървят надолу със страшна сила.

Когато ти пука – говориш.

Когато не те чуват – повишаваш тон.

Когато отново не вдяват – можеш просто да не се занимаваш – не участваш и си оттегляш номинациите или отказваш награда.

Когато обаче някой се опитва да представи собствените си напъни като национални, когато иска да ги легитимира, използвайки името ти и това на други общности, когато шепа хора се държат враждебно, защото посочваш нередности и ги разобличаваш… когато същите не просто не чуват, а са горди с резултатите… когато виждаш, че други им говорят същото и те пак не чуват… когато разбираш, че още миналата година не само ти си им обърнал внимание, че това, което вършат, вреди и не отразява действителността… чувстваш се длъжен да заявиш:

 Не признавам за легитимни така наречените „Национални фантастични награди“. Те са вредни. Вредно е да се мълчи за случващото се. Вредно е да се позволява на тези хора да продължават в същия дух.

В допълнение:

НФН не отразяват мнението на значими общности като Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, дори не са си направили труда да поканят за участие например Horror Writers Club LAZARUS, в който членуват достатъчно значими за българската фантастика имена и т.н.

Оказа се, че НФН са ползвали имената на някои от другите клубове без знанието и съгласието на членовете им.

Заявявам, че НФН не отразяват и мнението на списание Дракус.

НФН се изгавриха с книга от единствената действаща в момента книжна поредица за фантастика от български автори – като не я признаха за книга по техните измислени правила – „Нощно дежурство“, №8 от Колекция Дракус на издателство Гаяна (по данни от Булгакон – издало около 50% от родната фантастика през миналата година).

За цялата вреда, която нанесоха, съвсем сериозно смятам да учредя анти-награда, която очевидно е нужна, за да е ясно кой какви ги върши във фантастичните общности. Първата разбираемо ще бъде връчена именно на настоящото издание на НФН и защото самите те са се нарекли „национални“, ще бъде със статут на Национална награда за вреда.

Искрено ще се радвам занапред да не се налага да  я връчвам на никого.

Явор Цанев