КОЛЕДЕН БОЕЦ разказ от Явор Цанев

 

„Идващи от зората на времето,
преминавайки тихо през вековете,
те живеят своя таен живот…“

 

Острието изсвистя и пискюлът от шапката на Дядо Коледа изхвърча.

Без да чака повече, той се метна настрани и се претърколи по керемидите, които досега старателно пазеше. Едно е да се промъкваш с чувал подаръци и да гледаш да не правиш поразии, друго е да те нападнат и да трябва да отърваваш кожата. Така де – керемидите остават на заден план. Много заден.

Нападателят бе облечен като нинджа, но Дядо Коледа се досети, че е нещо много по-силно и злокобно. Самият факт, че не го усети, вече значеше много. Само това, че случайно се подхлъзна, го спаси да не се раздели с главата си.

Тъмната фигура изникна отново иззад комина и се придвижи с лекота и ловкост, привични само на безсмъртните.

Пак се е появил някой! – се стрелна в замаяната глава на Дядо Коледа и той се опита да пресметне от колко време не му се бе налагало да се бори с подобни същества. Де да беше вярна представата на хората и наистина край него да имаше елени и джуджета… но той бе сам, съвсем сам, открай време сам… освен ако не се появеше някой от тези.

Озърна се – опитваше да се ориентира и проклинаше, че пак се е отпуснал и намалил бдителността си. Винаги се появяваха, минаваха години понякога, но се появяваха отново и историята се повтаряше. Този път бе минало толкова време, че вече сам бе повярвал, че е останал единствен.

Тъмната сянка връхлетя, а острието отново блесна на луната като стоманена светкавица. Премина толкова близо до лицето на Дядо Коледа, че той дори не успя да хлъцне от изненада. Инстинктите му заработиха със закъснение и не успя да хване за дрехите нападателя – ръцете му сграбчиха само празен зимен въздух.

Гадът дори си позволи да се изхили!

Дядо Коледа се извърна побеснял, ръката му се пъхна под червената наметка и напипа дръжката на меча. Тя полегна удобно в ръката му, сякаш бе чакала само това от дълго, дълго време.

Фигурата се стрелна встрани, после рязко смени посоката и стоманената светкавица се озова почти до токата на колана му. Мечът на Дядо Коледа изхвръкна изпод червения плат и рязна бузата на нинджата. Онзи се дръпна, но бликна кръв и малко черно парцалче се развя, а плътта се бялна издайнически отдолу.

Дядо Коледа се спусна в контраатака и мечът му срещна острието на другия, а металът звънна в тишината на коледната нощ като весела камбанка. Ако не беше последвалото приплъзване, звукът наистина щеше да е ободряващ, но стържещите се едно в друго остриета накараха зъбите на двамата бойци да настръхнат, сякаш са захапали шоколад през станиола.

– Няма да ми се измъкнеш, Маклауд! – изръмжа маскираният и се хвърли отново напред, направи залъгващо движение и успя да промуши тялото на Дядо Коледа. Острието потъна в средата на торса му, малко встрани, но все пак достатъчно дълбоко. Дръпна рязко меча, за да разпори врага си и от закръгления корем се разхвърчаха парчета памук.

Докато зяпаше невярващ как вместо карантия от смешното червено облекло виси пухкав пълнеж, нинджата получи удар в рамото и ръката му увисна безполезна надолу. Погледът му се отмести към лицето на белобрадия старец и очите му потънаха в блесналите ириси. Някъде далеч в съзнанието му засвириха шотландски гайди, но мелодията бе тъжна и протяжна.

– Толкова векове се опитвам да правя само добрини и току дойде някой от вас да ми се пречка! – Гласът на Дядо Коледа бе суров и строг. – Намерил съм най-доброто, което може да прави един безсмъртен, а вие искате да вземете главата ми! И какво си въобразявате? След толкова години не ви ли омръзна всичко? Безкрайни битки, за да остане накрая само един!

Замахна рязко с меча и главата на маскирания му враг се търкулна по керемидите. Понечи да се прекатури през улука, но се задържа на ръба.

– Много сте ми интересни – допълни Дядо Коледа. – И като остане само един, какво ще прави? Ще се чуди, чуди – и накрая пак ще дойде на моята, – най-хубавото нещо на света е да радваш децата!

Той пооправи памука, който служеше да изглежда по-близо до представите на хората за благия старец, и прикрепи срязания плат с две безопасни игли. За тази вечер щеше да мине и така. Натика меча обратно в канията и изглади с длан гънките на наметката си. Добре бе подбрал червения плат. Спомни си за онази Коледа, в която нямаше толкова късмет и бяха успели да го ранят. Хлапетата не забелязаха нищо заради цвета на дрехите му. А огромната брада помогна да скрие болезнените гримаси, които, без да иска, правеше от време на време.

Докато трупът на безсмъртния избледняваше и се стапяше в тайнството на световете, а главата в улука все повече заприличваше на купчина мръсен сняг, Маклауд се върна при чувала и го надигна, за да продължи със заниманието си. Беше безсмъртен. Да, едно време го наричаха Маклауд, но знаеше, че накрая от всички безсмъртни винаги остава само един. Просто беше намерил начин това да е той.

Кой друг би останал от безсмъртните, ако не Дядо Коледа?

Advertisements

Колекция Дракус №24

Колекция Дракус №24

БЛАТНА ТРЕСКА от Даниел Иванов

Художник: Станимир Георгиев

Редактори: Сибин Майналовски, Явор Цанев

Предпечат и корекция: Кети Илиева

296 стр.

ISBN 978-619-7354-39-3

Цена: 13 лв.

 

Уил запали фитила на пръчката и го запрати по посока на влачещите се създания. Динамитът избухна точно до едно от съществата. Тялото му се разхвърча във всички посоки. Зелена слуз се изсипа от небето. Смрад на тиня и застояло удари обонянието им. Те усетиха взривната вълна като изгарящ пустинен вятър.

Колекция Дракус № 23

Александър Драганов „ЧЕРНАТА КОРОНА“

Редактор: Кети Илиева

Предпечат и оформление: Явор Цанев

ISBN 978-619-7354-36-2

352 стр.

Елфът Алтиарин, магьосницата Лерта и вампирът Римиел са неочакваните герои, донесли мир в суровия свят на Ледената планина след победите си над страховити врагове като Лихваря и Пилигримите на тъмното начало.

Но сега всичките им усилия, подвизи и постижения могат да бъдат заличени завинаги. Черния крал от Иррхас-Аббат, Града на Странните Удоволствия е отегчен от вековната му игра със свободните народи на континента Тарр. Под знамената му се събира огромна войска, която никой не може да удържи, а в небесата над кулата му сияят нечестиви сияния, предвестници на гибел, която може да застигне самите богове.

Алтиарин е единственият, който може да го спре – но за целта ще трябва да прекоси отново смъртоносните хребети на Ледената планина и да се изправи срещу най-могъщите чудовища, изплували от полузабравеното минало на елфическия народ… преди да стигне Поднебесната кула, в която го очаква безсмъртният тиран на черните елфи!

 

Колекция Дракус № 22

Анна Гюрова

ГРАДЪТ НА СКЕЛЕТИТЕ

Колекция Дракус № 22

Художник на корицата: Елица Карабашлиева

Редактор: Кети Илиева

Предпечат и оформление: Явор Цанев

ISBN 978-619-7354-34-8

сборник разкази

262 стр.

“Търся човеци, които желаят да изпълнят света с въображение, които нямат скрупули да разкопават гробове, не ги е страх от вида и докосването на скелети, не са алергични към съдържанието на шише номер пет и към котки, термоустойчиви са на евентуални експлозии и най-вече са безумно смели да разкажат собствените си мечти приживе!”

Дракус 3 / 2017

Дракус 3 / 2017 излиза днес, представяме корицата и съдържанието на броя:

Съдържание:

Анна Гюрова – ЧЕРНИ ПТИЦИ

Ангел Вълканов – БОЖЕСТВЕНА КРЪВ

Галена Феттова – 120 МИНУТИ

Александър Михайлов – СЪНЯТ НЕ БЕШЕ СЪЩИЯТ

Иван Атанасов – AVE MORS

Явор Цанев – ЗА СПОМЕН

КЛАСИКА:

Джек Лондон – SEMPER IDEM

В броя може да прочетете още за:

ТОЧКА НА ПРЕСИЧАНЕ – информация от Елена Павлова за новата бъдеща антология

ЗОВЪТ НА ЛЪВКРАФТ – конкурс за разказ вдъхновен от Х. Ф. Лъвкрафт

ВОЙ – нов сборник на Horror Writers Club LAZARUS

След като спечели обичта на четящата публика с първия си сборник ПИСЪЦИ и той оглави номинациите за най-добро литературно произведение, което да представи страната на Еврокон 2017, Horror Writers Club LAZARUS ви подготвя новия си сборник ВОЙ.

Бъдете готови да срещнете скоро любимите си автори, а ние ви представяме корицата на сборника – дело на невероятния Петър Станимиров:

Автори в сборника:

Явор Цанев, Симеон Трифонов, Сибин Майналовски, Марин Трошанов, Коста Сивов, Иван Величков, Иван Атанасов, Елена Павлова, Донко Найденов, Димитър Цолов, Делиян Маринов, Даниел Иванов, Дамян Д. Рейнов, Валентин Попов-Вотан, Бранимир Събев, Анна Гюрова, Александър Цонков-Lostov, Александър Драганов

Работим по № 22 от Колекция Дракус – ГРАДЪТ НА СКЕЛЕТИТЕ / Анна Гюрова

Работим по № 22 от Колекция Дракус

и това е сборникът ГРАДЪТ НА СКЕЛЕТИТЕ от Анна Гюрова.

Корица: Елица Карабашлиева 

“Търся човеци, които желаят да изпълнят света с въображение, които нямат скрупули да разкопават гробове, не ги е страх от вида и докосването на скелети, не са алергични към съдържанието на шише номер пет и към котки, термоустойчиви са на евентуални експлозии и най-вече са безумно смели да разкажат собствените си мечти приживе!”

 

За любителите на легенди, на необикновени и мистични истории, на стряскащи или замислящи разкази Анна Гюрова предлага сборник, който е впечатляващ дебют и заявка за ново добро име в нашата жанрова литература.

Явор Цанев