Не признавам за легитимни така наречените „Национални фантастични награди“.
Хората зад тях НЕ представляват необходимото мнозинство, за да имат правото да ги организират, а стана болезнено ясно, че нямат и желание да го правят в нормален вид, какъвто фантастичните общности в страната заслужават. Разбирам ентусиазма и желанието, но няма как да проявя разбиране към поредицата недомислени, променяни в движение правила, сред които и такива, насочени към възможност за „наказване“ на “непослушните”. Нито грам повече прошка за уж случайните и признавани с половин уста грешки, твърде удобно използвани, за да се накичат с награди.
Още миналата година имаше проблеми – и то сериозни, пряко отразили се върху резултатите. Бях достатъчно добър да ги публикувам в Дракус – за да подкрепя идеята за награди. И все още я подкрепям, но не в този и изроден, вреден и абсурден вид. Когато наричаш нещо „национално“ е необходимо да подходиш сериозно, уважително, да се допиташ, където имаш пропуски в знанията си.
Твърде очевидно стана желанието на някои хора да са един вид „законодатели“ и „водещи“ в областта на фантастичното и държа да ги информирам официално, че са в дълбока заблуда по този въпрос. Фантастиката е преди всичко израз на Свобода. И не само на въображението. Шепа организатори се опитаха да наложат нелепи правила, да променят в движение, както им е удобно, всяко едно детайлче от НФН, да решат кой има право да гласува и въобще – да стъпят върху всички останали – но не за да бъдат лидери в интерес на някакво развитие или легитимно представяне на достоверни резултати на Еврокон, а за да властват и да размахват нагодените чрез тези правила резултати. На всичко отгоре – „от името на еди-колко си общности“. Което абсолютно не е вярно, както се оказва…
Изгубих достатъчно време в обяснения и разправии с лични съобщения и на стената ми във фейсбук – воден от идеята, че може би има И недоразумения и положих усилия да обясня на хора, които уважавах дотогава, къде са проблемите. Беше абсурдно да не ги виждат, но все пак… Оказа се, че за това си поведение и защото заявявам, че ще оттегля номинациите си (както и направих), същите, които нямаха време да променят нищо и ме уверяваха за втори път тази година, че промени ще има догодина… се събраха и измислиха правила, за да могат ТЕ да оттеглят номинациите ми. Сигурно разбирате колко е смешно да наказваш някого, отнемайки му нещо, което не желае. Да, но тези хора направиха това съвсем умишлено, организирайки комисия, заседавайки, с желание да навредят и това вече лично аз няма да простя, докато не се изправят по същия начин – публично и признаят безумието на груповия си акт на враждебност.
Изглежда всички тези „организатори“ си въобразиха, че след като миналата година номерът „мина“, тази могат да продължат по същия начин – абсолютно неглижирайки проблемите, прехвърляйки някакви неясни вини на другите (да бъдели по-активни, щом искат промяна, да си проверят спама в пощите дали не са поканени…).
Ето ме – активен.
И искащ промяна.
Не признавам за легитимни така наречените „Национални фантастични награди“.
Те разединяват, обиждат, изкривяват резултати и се готвят да представят неверни данни извън страната. За пореден път. Те грубо се изгавриха с автори и книги. Упорито променяха собствените си условия, срокове и правила и доказаха, че не са хора, които са готови за нормална комуникация. Бърз пример: когато обясних каква е разликата между списание и фензин (защото те твърдяха, че са трудно различими, при това в секцията си „често задавани въпроси“), вместо да чуят или да си проверят информацията, опитаха да внушат, че Дракус не е списание, с което да създадат абсурдно положение да доказвам това. Същото се случи с книга, издадена на хартия, пореден номер в книжна колекция и – разбира се – регистрирана с ISBN. Примери много – но това е достатъчно показателно за безумията, сътворени и допуснати тази година. Имайки предвид случилото се през миналата – нещата вървят надолу със страшна сила.
Когато ти пука – говориш.
Когато не те чуват – повишаваш тон.
Когато отново не вдяват – можеш просто да не се занимаваш – не участваш и си оттегляш номинациите или отказваш награда.
Когато обаче някой се опитва да представи собствените си напъни като национални, когато иска да ги легитимира, използвайки името ти и това на други общности, когато шепа хора се държат враждебно, защото посочваш нередности и ги разобличаваш… когато същите не просто не чуват, а са горди с резултатите… когато виждаш, че други им говорят същото и те пак не чуват… когато разбираш, че още миналата година не само ти си им обърнал внимание, че това, което вършат, вреди и не отразява действителността… чувстваш се длъжен да заявиш:
Не признавам за легитимни така наречените „Национални фантастични награди“. Те са вредни. Вредно е да се мълчи за случващото се. Вредно е да се позволява на тези хора да продължават в същия дух.
В допълнение:
НФН не отразяват мнението на значими общности като Национален клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, дори не са си направили труда да поканят за участие например Horror Writers Club LAZARUS, в който членуват достатъчно значими за българската фантастика имена и т.н.
Оказа се, че НФН са ползвали имената на някои от другите клубове без знанието и съгласието на членовете им.
Заявявам, че НФН не отразяват и мнението на списание Дракус.
НФН се изгавриха с книга от единствената действаща в момента книжна поредица за фантастика от български автори – като не я признаха за книга по техните измислени правила – „Нощно дежурство“, №8 от Колекция Дракус на издателство Гаяна (по данни от Булгакон – издало около 50% от родната фантастика през миналата година).
За цялата вреда, която нанесоха, съвсем сериозно смятам да учредя анти-награда, която очевидно е нужна, за да е ясно кой какви ги върши във фантастичните общности. Първата разбираемо ще бъде връчена именно на настоящото издание на НФН и защото самите те са се нарекли „национални“, ще бъде със статут на Национална награда за вреда.
Искрено ще се радвам занапред да не се налага да я връчвам на никого.
Явор Цанев